|
 И
отново пътят прави така, че Хасковският край е една от
българските покрайнини на юг от Балкана, които първи
изпитват ужаса на разорителните нашествия на османлиите
през 30–40-те години на XIV в. С превземането на Одрин
(1369) и особено след битката при Черномен (1371)
османците здраво укрепват своите позиции в Източна и
Северна Тракия. Сложен е край на разцвета и блестящите
материални и духовни ценности, създадени от Втората
българска държава. За българското население от
Хасковския край настава най-тежкото време. В стремежа си
за запазване на народностната воля и дух зачестяват
дръзките набези на хайдушките дружини, раждат се
легендите за славни хайдути като Ангел войвода, Кралю
войвода, Капитан Петко войвода и др. Те закрилят името и
честта на населението.
По своето местоположение и природни условия
средновековно Хасково допада на завоевателите. Една
голяма част от тях се заселва тук трайно. Хасково и
районът му са включени административно в Чирменския
санджак. Българското средновековно селище започва да се
разраства на север от местността Ямача, слиза в
равнината и постепенно заема през годините местата по
двата бряга на р. Хасковска, около днешната градска
градина и кварталите около много по-късно построените
църкви „Св. Богородица“ и „Св. Архангели Михаил и
Гавраил“. Друга част, с мюсюлманското население, се
обособява около днешния център на града, където се
намира и първата построена на
 Балканите (1395) Меджид
джамия.
Османските завоеватели обявяват средновековното
хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се
формира и името, което градът носи и до днес. Хасовете
са крупни феодални владения, раздавани на османската
управляваща върхушка. Според сведение от 1526 г. Хасково е четвъртият по доходност хас от седемте града на
Чирменския санджак. В почти всички официални турски
документи градът е записван като каза (околия) Узундже
абад Хаскьой. Тук името на с. Узунджово се използва за
определяне географското местонахождение на Хасково, за
да бъде различаван от другия едноименен град Хаскьой в
Източна Тракия.
Постепенно в града приижда население от околните села и
Родопите и се формират нови български махали. Наред с
отглеждането на редица селскостопански култури се
развива и занаятчийството. Възниква необходимостта от
градско тържище. През 1513 г. пазарът в Хасково е
напълно оформен и е включен в рамките на имперското
право. Според закона за събиране на пазарната такса „бач“
става ясно, че пазарът в града в края на XVI в. е
толкова развит, щото бачът, събиран от него за една
година, се явява сериозно перо в различните доходи на
владетеля на хаса. През следващите столетия хасковското
тържище се разраства и става стимулиращ фактор за
развитието на пазара в с.Узунджово, който се превръща в
един от най-големите панаири в империята Възникнал през XVIII в., той става съдба за развитието
на града до Освобождението. Панаирът има огромно
значение не само за просперитета на Хасково, а оттам и
за стопанския живот по българските земи, но и за
окончателната интеграция на Турция в системата на
европейската и световната търговия.
Село
 Узунджово, намиращо се съвсем близо до града, точно
на пътя между Изтока и Запада, с изградената пътна
станция става средище за търговски обмен. Най-подробно
описание на панаира дава френският учен д-р Ами Буе през
1841 г.: „Узунджово е паланка от 2000 души, която се
намира на еднакво разстояние от Дунава, Бяло и Черно
море. Тя е сборно място на всички области на империята.
Улиците є са препълнени с множество дървени бараки. Театри под открито небе, фокусници, зъбовадачи, менажери
заемат част от местата и извършват същите упражнения,
каквито и нашите. Обаче самият панаир в много отношения
се различава от панаирите в европейските страни. Никаква
обществена сила, никаква полиция не се вижда в това
голямо сборище от 50 хил. човека, а владее голям ред.
Гърци и българи, молдовани и власи, турци и перси, руси
и австрийци, евреи и християни са събрани тук и живееха
в пълно съгласие, въодушевени само от желанието да
направят по-добри сделки и да спечелят пари...
Най-значимите по участие страни в панаира са Австрия,
Англия, Франция, Русия. В него активно представителство
имат, разбира се, хасковските търговци. Само през 1860
г. те са 48 души. Сред тях изпъкват Добри Генев,
Христодул Вълчев Шишманов, ръководител и на българската
църковна община в града, хаджи Иванчо Минчев и др.
Поради нуждите на панаира стоковата продукция на
хасковските занаятчии се увеличава. Тя излиза от кръга
на вътрешноградския обмен към пазарите на империята и
извън нея.
|
