|
 През
първата половина на XIX в. в съответствие с нарастващата стопанска и
социална тежест на Хасково в живота на Европейска Турция градът се
утвърждава като център на каза. Той става все повече средище на
търговско-занаятчийска дейност. Под влияние на широкия пазар се
развиват много занаяти: кожарството, праматарството, златарството,
обущарството, абаджийството, кюркчийството, дюлгерството,
симидчийството, бахчеванджийството, бакърджийството, мутафчийството
и др.
Наред с развитието на занаятите се наблюдава и засилена търговска
дейност. За подема є освен Узунджовския панаир спомагат и
построеното в края на XVIII в. калдъръмено шосе и водният път по р.
Марица, по който в пристанището Енос пристигат стоки и от Хасково.
Укрепват старите връзки на хасковските търговци с Пловдив и Одрин.
Търговията е от голямо значение за социално-икономическото развитие
на града през Възраждането и той се издига като важно звено и
неделима част от българското национално стопанство. Оформят се цели
занаятчийски и търговски улици, където се настаняват над 200
работилници и кантори. Занаятчиите, обединени в еснафи, се изявяват
като ръководители на обществения и просветния живот.
Това замогване води до подем във всички сфери. Онзи духовен пламък в
нашата история, наречен Възраждане, закипява и в Хасково. През 1857
г. се открива телеграфна и пощенска станция. Подобрява се
водоснабдяването. Строят се нови обществени и църковни сгради,
училища и улици. През 1837 г. е построена църквата „Св. Богородица“,
през 1861 г. – „Св. Архангели Михаил и Гавраил“, през 1865 г. – „Св.
св. Кирил и Методий“. Издигат се големи къщи във възрожденски стил –
израз на имотното замогване на редица хасковски фамилии, но и на
чувството на хасковци за хармония и красота.
 Църквата
Най-масовата и организирана обществена сила на българите през
Възраждането е Хасковската църковна община. В ръководството є се
включват богати търговци, предприемачи, собственици на недвижими
имоти, занаятчии. Първи епитроп – църковен настоятел, е един от
най-влиятелните и богати търговци – Христодул В. Шишманов. С
увеличаване на българското население в града и стопанското му
замогване нараства и ролята на църковната община. Утвърдила се като
орган с ограничено местно самоуправление, тя изпълнява редица важни
задачи: грижи се за изграждането на църкви, за откриване на училища,
за намиране и издръжка на учители, изпраща младежи да учат в други
градове, закупува книги, открива читалище. Тази дейност я превръща в
двигател на възрожденските процеси в града.
През втората четвърт на XIX в. българите в общонационален мащаб
започват да се разграничават от гръцката духовна власт, да търсят
пътища за църковна самостоятелност. (След падането на България под
османска власт българската църква минава под управлението на
Цариградската патриаршия, която е призната за единствен представител
на всички християнски народи в империята.) Слага се началото на две
мощни движения: за новобългарска просвета и култура и борба за
църковно-национална независимост. Създават се условия за масово
народно движение срещу гръцките владици и свещеници. В тези борби не
остават безучастни и българите от Хасково, където поради редица
обстоятелства се усеща силно въздействие и зависимост от гърцизма.
Гръцката пропаганда е пуснала дълбоки корени в града под влияние на
Пловдив и Асеновград. Тук има гръкомански партии, в чието лице
радетелите за независима българска църква и просвета срещат силна
съпротива. Хасковските гръкомани са под силното влияние на
пловдивските и поддържат здрави връзки с тях. Особено се изострят
тези взаимоотношения с идването на хаджи Ставри в Хасково, който
оглавява години наред гръкоманската партия и създава сериозни
проблеми на църковното, просветното и националноосвободителното
движение в града. Борбата за църковнославянско богослужение и
българско духовенство се разгаря с пълна сила и достига до сериозни
сътресения през 60-те години на XIX в. Тези страсти продължават в
града с неотслабваща сила през целия доосвобожденски период. Затова,
когато на 27 февруари 1870 г. със султански ферман османското
правителство признава правото на българите да имат своя
самостоятелна църква, хасковската общественост е обхваната от голяма
радост. Камбаните на църквата „Св. Богородица“ тържествено бият и
събират населението. В града се устройват тържества, народът ликува.
Училището
Българските килийни училища вече не задоволяват нарасналите културни
и просветни нужди на българите и най-вече на зародилата се хасковска
буржоазия. Замогнали се, хасковлии търсят български учители да учат
децата им на роден език. През 1846 г. се слага началото на
новобългарското образование в града. През 1851 г. се въвежда
преподаването на български език по взаимоучителния метод и се
полагат основите на новото светско класно училище.
Открито е и девическо училище. През 1864 г. в Хасково е построена
нова училищна сграда. Грижите на църковната община за просветното
дело не свършват с това. Благодарение на нея в града през годините
на Възраждането учителстват Тодор Запрянов, Нестор Марков, Юрдан
Ненов, Стоян Заимов, Петър Берковски, Димитър Душанов, Рахил
Душанова. Пожертвувателността на хасковци за просветното дело
свидетелства за тяхното високо национално съзнание в стремежа им за
утвърждаването и преуспяването на българщината.
 Читалището
В този стремеж за духовно обновление през 1858 г. хасковци създават
читалище „Заря“ – първото в Южна България и четвъртото поред след
Свищов, Лом и Шумен. Дело е на водачите на българщината в Хасково:
Христодул Шишманов, хаджи Иванчо Минчев, Христо Златаров, Яни
Кожухаров, отец Хрисант Атанасов и др. В началото се помещава в една
от училищните стаи, където били подредени вестници и списания, а в
стъклени шкафове – библиотеката. Хората идвали, четели, често на
глас, за да слушат другите, обсъждали обществените дела. От 1870 г.
в него е създадено неделно училище. Изнасяли се сказки, организирали
се културни забави и ученически утра. Основна дейност било
набирането на средства за благотворителност. С тях се закупували
книги и учебници на нуждаещите се, издържали се ученици в чужбина,
организирали се учителски събори. (Левски в Хасково (худ. Хр. Форев)
Подем на читалищното дело настъпва, когато за учител в града идва
Петър Берковски, съратник на Панайот Хитов и другар на Васил Левски
от пребиваването му в Белград. Берковски става председател на тайния
революционен комитет в Хасково. „Под булото на научни сказки, давани
от името на хасковското читалище, Хасковският комитет почна своята
революционна пропаганда“ – пише Стоян Заимов. Учителите и дейците в
читалището слагат началото на организирането на
националноосвободителното движение и създаването на революционен
комитет. Първи оказва влияние за формиране на
националноосвободителните идеи на хасковци Георги С. Раковски, който
идва през 1849 г. на Узунджовския панаир. Контактът му с хасковските
будители продължава години. Тодор Запрянов става дори негов
кореспондент за в. „Дунавски лебед“.
Активен пропагандатор на революционните идеи е и учителят Нестор
Марков.
През 1869 г. Васил Левски за пръв път посещава Хасково. По това
време в града се разгарят ожесточени борби между българи и
гръкомани. Апостола се среща с Христо Златаров, един от младите
будни и интелигентни българи търговци, основател и председател на
читалище „Заря“. През есента на 1872 г. Левски отново идва в
Хасково, за да създаде революционен комитет. Има предварително
сведения за отделни хасковци, на които може да разчита. Търси в
Централното училище учителя Петър Берковски. Подпомогнат от него,
Апостола основава един от най-активните революционни комитети в Южна
България. За председател е избран Берковски, а заседанията се водят
в стаята му. Левски запознава членовете с устава и програмата на
комитетската организация и поставя бъдещите задачи. Голямо
съдействие на комитета оказва Христо Златаров, председателят на
читалището, което е в основата на пропагандната дейност сред
населението.
През ноември 1872 г., за да създаде окръжни революционни центрове,
Левски идва за трети път в Хасково. Хасковският комитет поставя
началото и на организирана революционна дейност по селата. Създават
се революционни комитети в 36 села. Всички те се готвят за въстание.
А когато в края на 1872 г. Левски е заловен от турските власти,
Хасковският революционен комитет прави план за спасяването му,
организирано от Атанас Узунов.
Но където има смелост, има и предателства. Изявеният гръкоман хаджи
Ставри предава на турските власти списък с имената на революционните
дейци от Хасково. Комитетът взема решение да бъде убит. В края на
април 1873 г. с тази задача се наема Атанас Узунов. Млад и неопитен,
той не сполучва в атентата срещу хаджи Ставри. Арестуван е. А после
и още 23 революционни дейци от Хасково, Стара Загора, Чирпан,
Пловдив и Симеоновград. Продължителният и мъчителен
процес завършва в края на 1873 г. с издаването на 21 тежки присъди –
доживотен затвор в Диарбекир. По-късно част от тези смели българи
бягат от затвора и се прехвърлят в Румъния. През 1877 г. се включват
в редиците на българските опълченци. Останалите получават амнистия
през 1878 г. съгласно Санстефанския мирен договор. Големият процес,
наречен „Хасковското покушение през 1873 г.“, нанася тежък удар на
Хасковския революционен комитет. Но въпреки това по-късно той
участва и в Старозагорското въстание.
Създадените през 1869 г. женско дружество „Кърмило“, едно от първите
в страната, и през 1872 г. ученическо дружество „Съгласие“,
ръководено от учителя Захария Бояджиев, поддържат живота на
читалището.
|
