|
 След Освобождението Берлинският договор разпокъсва
България и Хасково и районът му са включени в границите
на Източна Румелия. От пролетта на 1879г. руските власти
предават управата в ръцете на българската администрация,
която бавно и постепенно овладява всички сложни проблеми
на прехода към свободно и независимо управление.
Извършва се небивал по своите размери аграрен преврат.
По свой път тръгва земеделието, един от основните
отрасли на стопанството в района. Бързото пропадане на
занаятите след Освобождението създава благоприятни
условия за развитието на фабричната индустрия в града.
Изграждат се първите индустриални предприятия,
установяват се нови търговски отношения и пазари.
Най-голям дял по размера на вложения капитал, по броя на
заетите работници и по годишно производство заема
тютюневият отрасъл. Градът непрекъснато променя своя
облик. В него прииждат все нови заселници от околните
села. Увеличава се броят на населението, най-вече
българският етнически елемент. През 1900 г. Хасково има
15 хил. жители, които живеят в 3215 домакинства.
Несправедливите клаузи на договора от Берлинския конгрес
(1878) изострят твърде много националния въпрос на
Балканите. Поредицата от войни - Балканската,
Междусъюзническата, Първата световна война, не
подминават Хасково, което е все на пътя на силни
интереси. Доблестните му войници проявяват изключителна
храброст. А хасковчани – изключително милосърдие.
Разположението на града довежда в него на два пъти
хиляди бежанци от Македония и Тракия, които създават
сериозни социални проблеми. Те се установяват да живеят
тук и трябва да бъдат оземлени, да им се създадат
условия за изграждане на жилища и работа, за да
изхранват семействата си. Всичко това ляга като тежко
бреме върху административните власти, но бавно и
постепенно се решават възникналите въпроси.
Настъпилата в средата на 20-те години на XX в. временна
и частична стабилизация в страната дава възможност за
благоприятно развитие на града. Съживяват се търговията,
селското стопанство, индустрията. В хасковския район се
увеличава площта, засята с тютюн, слънчоглед и памук.
Ежедневно от Хасково се товарят стотици вагони с тютюн.
Увеличава се износът и на друга селскостопанска
продукция. Започва и модернизация на селското
стопанство. Построяват се нови предприятия, свързани с
хранителната и тютюневата промишленост. Икономическата
стабилизация се реализира предимно по пътя на
интензифицирането на труда чрез широкото използване на
женския и детския труд, които се заплащат значително
по-ниско, и чрез увеличаване на продължителността на
работния ден. Независимо от частичната стабилизация в
Хасково има хиляди безработни, поради сезонната работа,
свързана с тютюна.
Икономическото оживление в страната, което
започва през 1935 г. и продължава до края на 1937 г.,
помага да се реши един от най-сериозните проблеми на
града – водоснабдяването. Постепенното електрифициране
на града, започнало в началото на 20-те години на XIX
в., с всяка изминала година разширява и подобрява
доставката на електрическа енергия. Изграждат се и се
поддържат улици, пътища, мостове, канализацията и
водоснабдяването, градската градина, площадите,
озеленяването на града, извършва се коригиране и
укрепване на коритото на реката. От съществено
значение е построяването на редица административни и
стопански сгради и на нови жилища, които дават облика на
града. През тези години са изградени кланицата, халите,
общинският дом, съдебната палата, театърът, десетки
тютюневи складове, училища, болница и др.
Политическите и стопанските промени след 9 септември
1944 г. и края на Втората световна война променят изцяло
икономиката. С национализацията на предприятията тяхната
икономическа политика вече се организира от държавата.
Като основна задача се определя възстановяването и
развитието на народното стопанство, създаването на
необходимите предпоставки за неговото индустриализиране
и механизиране. Минава се към планово развитие. В
селското стопанство се пристъпва към колективизация на
земята и създаване на машинно-тракторни станции. Едно от
най-големите предприятия на преработващата промишленост
в Хасково е ДП „Тютюнева промишленост“, което обединява
съществуващите 50 тютюневи склада в целия Хасковски
окръг. Значително окрупняване е извършено и в
текстилнния сектор. Един от центровете на коприненото
производство става завод „Свила“, а на
памукопреработвателната промишленост – „Жеко Димитров“.
През 60-те и 70-те години на XX в. в резултат на
усилената индустриализация в Хасково са създадени едри
промишлени предприятия като машиностроителните заводи
„Млада гвардия“ и „Христо Смирненски“, завода за
„Химическо машиностроене“, цигарената фабрика „Тракия“,
завода за шивашки услуги „Мир“ и др. Тяхното
производство задоволява не само българския пазар,
продукцията им се изнася в редица страни.
Индустриализацията на града е свързана с неговото
увеличаване, с развитието на градското строителство и
благоустрояване. Изникват нови квартали и улици, зелени
площи, училища, поликлиники,
 хлебозавод, културни
институти, магазини.
В резултат на промените от 1989 г. много от старите
машиностроителни заводи са преминали към ново, модерно
технологично производство, други са прекратили своето
съществуване. Създадени са нови предприятия и
обединения, които със своето производство завладяват не
само местния, но и световния пазар.
Днес Хасково е съвременно благоустроен град с модерна
инфраструктура и облик. Духовният му живот приема все
по-широки измерения. Освен културните институти и
училища в града с ново съдържание се изпълват и неговите
културни празници. Черпейки от дълбоките си исторически
корени и красиви български традиции, Хасково е гордо
стъпило на хилядолетния път. С лице, обърнато към
Европа, и със самочувствие и оптимизъм, устремени към
бъдещето.
Важно място в
стопанската структура на района заема селското стопанство. Климатът
е умереноконтинентален с изразено средиземноморско влияние.
 В
съчетание с другите природни дадености той създава благоприятни
възможности за отглеждането на пшеница, сусам, анасон, царевица и
особено на тютюн и памук - едни от най-качествените у нас. Застъпени
са зеленчукопроизводството и лозарството. Има
много черничеви гори - условие за развитие на бубарство.
Животновъдството е специализирано в отглеждането на говеда, овце и
птици. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранителновкусовата
промишленост (70% относителен дял).
.bmp) Солиден е делът на
производството на тютюневи изделия, пиво и вино в национален мащаб.
На територията й функционират и много частни фирми, основно за
производство на машини за хранително-вкусовата промишленост, хляб и
хлебни изделия, месо и млечни произведения, конфекция и др. 63% от
стокооборота на територията на общината се реализира от частния
сектор.
|
